Часовникът показва 01:37.
Нормалните хора отдавна спят. Някои даже сънуват. А аз? Аз седя в хола, пия чай (или вино, в зависимост от деня и нервите) и се наслаждавам на тишината.
Често мъжът ми ме пита: „Защо стоиш до толкова късно, когато си имала уморителен ден?“
Отговорът е толкова банален, че почти ми се иска да излъжа, че върша нещо геройско — пиша роман, уча японски, кроя план за нов бизнес. Но не. Истината е далеч по-тиха, по-скромна и много по-ценна: това е единствената част от деня, която си е изцяло моя.
През деня животът ми прилича на лудо жонглиране между работа, готвене, пране, логистика, преговори за домашни работи, кризисен мениджмънт и детективска работа („Кой надраска стената?“, „Кой боядиса мустаците на котката?“). Постоянно чувам въпроси, изисквания, „Мамо, мамо, мамо“. Не ме разбирайте погрешно. Обожавам семейството си. Но… понякога имам нужда да чуя собствения си глас.
А нощем… нощем е различно.
Кухнята е чиста, прането прибрано. Децата спят (или се преструват, че спят). Котката дреме на дивана. Въздухът е неподвижен, улицата – тиха, а мислите ми – подредени за пръв път от сутринта.
И тогава мога да избирам. Мога да си сипя вино. Или чай. Да си пусна филм, който ще ме разплаче. Да чета книга, която е събирала прах с месеци. Да пиша. Да гледам тавана и да си мисля колко странно е, че в тази тишина най-сетне се чувствам жива.
Да, утре ще съм уморена.
Ще пия двойно кафе и ще изглеждам като статист от сериал за зомбита. Но един час сън по-малко няма да промени особено нещата. Защото това, което получавам, е по-важно от почивката: това е възможността да си спомня коя съм извън ролята на майка.
И затова, ако се чудите защо уморените майки стоят до късно – ето ви отговора.
Среднощната тишина не е просто тишина. Тя е магия. Малък, личен, неподлежащ на споделяне ритуал, който поддържа душата жива. И ни помага на другия ден да бъдем отново усмихнати, търпеливи и малко по-добри – за всички, които разчитат на нас.
Ако вие се разпознавате в тази история или пък имате майка, която е била също толкова всеотдайна, но не винаги ѝ показвате колко я цените, може би е време да го направите.
Един от най-топлите и лични начини е с персонализираната книга „На моята майка с любов“ – луксозно издание, в което можете да вплетете вашите спомени, думи и емоции. Защото майките заслужават да чуят „благодаря“ не само на празници!
