Когато бях малка си мислех, че моята майка ще е до мен завинаги. Че ще стои на прага и ще ме посреща от училище, ще ме завива вечер, ще ме чака с топла супа, когато съм болна. Времето тогава изглеждаше безкрайно, а тя – непреходна.
Истината е, че нищо не е вечно. Разбрах го в деня, в който я загубих. Изведнъж осъзнах, че вече нямам на кого да кажа всички онези думи, които съм отлагала. Че „после“ никога няма да дойде.
Затова днес сядам и пиша писмото, което винаги съм искала да ѝ оставя… Закъсняло, но искрено.
Писмо до мама
Скъпа мамо,
Често си мисля за всички моменти, които сме имали заедно, и колко от тях съм приемала за даденост. Спомням си как стоеше будна до мен, когато бях болна, как проверяваше температурата ми на всеки час и как тихо ми шепнеше, че всичко ще бъде наред. Тогава го приемах като нещо естествено, но днес осъзнавам, че това беше любов в най-чистата ѝ форма.
Сега, когато самата аз съм майка, ми се иска да ти бях благодарила повече – за малките, невидими жестове. За това, че винаги намираше начин да сложиш любимото ми ястие на масата, дори когато времето и средствата не достигаха. За това, че обличаше старото палто, за да може аз да имам ново яке. За това, че винаги ми даваше най-доброто, без да чакаш признание.
Че понякога затръшвах вратата под носа ти, вместо да те изслушам. Че не оценявах колко много жертви правеше, за да имам аз всичко, от което се нуждая. И че понякога забравях да попитам „Как си, как мина денят ти?“, а вместо това егоистично се интересувах само от своите собствени проблеми и желания.
Иска ми се да ти бях казала по-често „Обичам те“. Не с онова бързо, между другото, докато тичам нанякъде, а истински – с цялата сила на думата. Сега ми липсва всеки миг, в който можех да ти го кажа и не го направих.
Зная, че понякога съм била нетърпелива и дори груба. Че съм отговаряла с мълчание, когато ти просто си искала да споделиш нещо с мен или да поговорим. Съжалявам за тези моменти. Днес бих дала всичко, за да мога отново да седна до теб на масата и да чуя историите ти, колкото и пъти да си ги повтаряла.
Мамо, липсваш ми всеки ден. Липсват ми съветите ти, смехът ти, начинът, по който успяваше да внесеш спокойствие дори в най-трудните моменти. Липсват ми прегръдките ти – онези, в които сякаш светът спираше и аз се чувствах в безопасност.
Но ти си тук. Във всичко, което правя. В думите, които понякога излизат от устата ми и звучат като твоите. В начина, по който се опитвам да бъда силна, защото зная, че ти би била. Във всяка рецепта, която се опитвам да приготвя като теб, макар че никога не се получава същото.
Благодаря ти, мамо. За любовта, която беше безусловна. За уроците, които ще нося със себе си, докато съм жива. За това, че ме научи какво значи да бъдеш майка.
Обичам те – повече, отколкото думите могат да опишат!
Автор: Дарина Георгиева
Всеки от нас носи в сърцето си подобни мисли – благодарности, признания и обич, които често остават неизречени. А времето лети.
Затова създадохме тази персонализирана книга за попълване „На моята майка с любов“ – специално издание, където да съберете вашите думи, спомени, чувства, мисли и пожелания. Да зарадвате майките си не просто с подарък, а със спомен, който ще остане за цял живот.
Защото те заслужават да чуят всичко, което често оставяме премълчано.
Книгата е с твърди гланцирани корици, плътни цветни вътрешни страници и е чудесен подарък както от по-малки деца, които вече пишат и четат, така и от възрастни, които имат щастието майка им все още да е до тях.
Разгледайте книгата тук: Персонализирана книга „На моята майка, с любов“
